She

"Тя танцува непрестанно, също

като дете. 

Тя пази в погледа си тайни.

Тя крие истина в 

лъжите си...трудно

ти е да я задържиш, но

не можеш да я пуснеш. 

Тя те наранява и

 болката е всичко, 

което искаш да усетиш.

Тя те подлудява, вбесява те,

но ти оставаш безпомощен,

когато тя ти

се усмихне...

И може би се чудиш

защо когато целия свят 

се обръща на ляво,

тя се обръща на дясно?

Защото момиче като нея е

различно от другите!"

Kiss

            Стаята бе изпълнена с мрак и тъмнина. Бе късно през нощта и почти нищо не се виждаше. Там имаше две единични легла, бюро и разхвърляни дрехи по пода. На едното легло спеше момче на 19 с тъмна, дълга, права коса. На другото легло спяха момче и момиче. Бяха се гушнали, беше студено в стаята, въпреки, че беше почти средата на март месец.

            Момичето бе с дълга руса коса и лежеше от външната страна на леглото с гръб към момчето. Той я бе прегърнал с едната си ръка, а с другата държеше нейната. Дългата му чорлава къдрава коса бе разпиляна по възглавницата. Времето летеше, стрелките на часовника не спираха постоянния си бяг. Някъде там в тази стаичка имаше едно сърце, което лудо биеше за един единствен човек. Едно сърце, което обичаше адски силно и бе много ранявано, но въпреки всичката болка, която бе изпитало, не спираше да дава любов. Едно сърце с малки размери, но побиращо в себе си толкова много. Едно сърце, което обичаше силно и в замяна просто искаше да му бъде отвърнато със същото.

            Тя се обърна към него, той бе със затворени очи и вероятно спеше, но се приближи към нея и целуна устните й без да отваря очите си. Усмихна се леко и продължи да спи. Тя се стъписа, не очакваше целувка, а и си мислеше, че той спи. Сърцето й се сви, премина студена тръпка по цялото й тяло. Толкова беше щастлива. Продължаваше да го гледа как спи, а тя не можеше. Дали защото не й се спеше или защото не можеше да заспи на чуждо място, на друго легло, или просто защото беше на едно легло с него и от радост и възбуда сън не я хващаше. Затвори очи и се опита, но пак не успяваше да се потопи в страната на сънищата. Може би, защото не искаше да сънува, защото всичко, което желаеше бе до нея ...

No name

Let the rain wash away,

all the pain of yesterday.

Pushkin

"Аз ви обичах, обичта ми може 

още да тлее в моята душа,

 но нека вече тя не ви тревожи,

 не искам с нищо да ви натъжа. 

Обичах ви безмълвно, безнадеждно. 

Изгарях и от ревност и от страст.

 Обичах ви тъй искрено, 

тъй нежно - дано ви друг обикне както аз" 

Цветче

"Цветче без дъх и изсушено

в един забравен том открих

и чувство необикновено

у мен внезапно долових. 

То е цъфтяло в пролет бяла.

Къде? На север? Или на юг?

Чия ръка го е държала?

И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,

дали разлъка безвъзврат

или разходка обичайна

в полето, в утринния хлад?

Къде е той? А тя? Къде ли

животът им сега тече,

или отдавна са изтлели,

подобно на това цветче?"

-Александър Пушкин-

Just my heart

   ...Някъде там в тази стаичка имаше едно сърце, което лудо биеше за един-единствен човек. Едно сърце, което обичаше адски силно и бе много наранявано, но въпреки всичката болка, която бе изпитало, не спираше да дава любов. Едно сърце, на което всеки удар бе изпълнен с много любов и страст, много невинност. Размерите му бяха малки, но то побираше в себе си толкова много. Едно сърце, което се бе уморило, но все още намираше сили да продължава да обича. В замяна то просто искаше да бъде обичано и да получава толкова любов колкото и даваше.

 ***

Trip

До Бургас и обратно

         Събуди я звънът на телефона й. Беше той. „Ще ходим с майка ми в Бургас, искаш ли да дойдеш с нас?” гласът му звучеще в слушалката. „Как така?” очуди се тя. „Тръгваме след малко и се връщаме довечера.” Отвърна той. Тя се съгласи, затвори телефона и скокна от леглото си и на бегом влезе в банята. Трябваше по най-бързия начин да стигне до ЖП гарата. Излезе от банята, сложи си бански и от горе дънки и потник. Напъка плажна кърпа в чантата си и изхвърча навън.

         Жаркото слънце сякаш прогаряше кожата й. Лекият бриз леко я галеше и създаваше излюзията, че навън всъщност не е толкова горещо. Небето бе по-синьо от всякога. Нито едно облаче. Тя притичваше по прашните улици и се молеше да не изпусне автобуса. Когато стигна до спирката идваше маршрутка. „И това върши работа!” помисли си тя и се качи вътре.

         Когато слезе от маршрутката започна да се оглежда за него, но не можеше да го види. Явно още не бе дошъл. След няколко минутно чакане видя как едно сребристо Пежо се пиближава към нея и разбра, че това е колата на майка му. Скочи вътре и потеглиха.  

         Тя бе на задната седалка зад шофьорското място (на което стоеше майка му), той бе седнал на предната седалка, а до нея беше приятелят на майка му. Той се обърна, усмихна й се, протегна се и сложи ръка на бедрото й. Не я мръдна от там в продължение на поне половин час. Пускаше песни, които имаха история за тях двамата и им напомняха за много неща. Не спираше да се обръща назад, за да гледа очите и усмивката й.
         Стигнаха до Шкорпиловци. Решиха да спрат, да направят един плаж и след това да продължат по пътя. На небето се бяха появили хиляди малки, пухкави облачета. Духаше вятър. Едва успяха да застопорят плажните хавлии на пясъка. Те двамата се засилиха към морето, а майка му и приятелят й решиха да останат на плажа. Температурата на водата бе по-ниска от обичайната за това време от годината. Имаше вълни и огромни камъни във водата. Той седна на един камък и водата стигаше малко над кръста му. Придърпа я към себе си и тя седна в него. Прегръщаше я, оглеждаше се в очите й и милваше лицето й. Зеленикавият цвят на водата се отразяваше в зелените й очи и ги караше да изглеждат още по-зелени. Гледаше го в очите и все още не можеше да повярва, че ще прекарат цял ден заедно. Ежедневието и на двама им бе прекалено забързано и натоварено и не можеха да отделят повече от час-два за да се видят.

         Изведнъж се усмихна широко. Той не разбираше защо се усмихва така доволно. Тя се отдели от него, обърна се с гръб, придвижи се метър напред и обърна глава назад, хвърли му закачлив поглед и се усмихна пак. Гмурна се и го опръска с плясъка на краката си във водата. Той се гмурна след нея и започна да я гони. Отне му време докато я хване, но когато това стана той усети, че тя трепери. „Студено ли ти е?” попита я. „Малко” отвърна тя и плаха усмивка се плъзна по лицето й.  Слънцето се бе скрило, може би всеки момент щеше да завали. Той я придърпа към себе си, гледаше я в очите в продължение на няколко секунди. Малко по малко се приближаваше все повече и повече към нея. Долепи мокрите си устните си до нейните. Те бяха меки, плътни и също толкова мокри и студени колкото и неговите. Стомахът й се сви. Вдигна я с двете си ръце и я изкара от водата. Сложи я на хавлията й и се настани до нея.

         Слънцето се показа отново, пясъкът бе едър и по-твърд от този по плажовете във Варна. Лежаха и двамата по корем, подпрели се на лакти. Тя гледаше някъде в далечината и си мислеше за тях, слънцето светеше в очите й, но тя така се бе заплеснала, че дори не и правеше впечатление, че слънчевите лъчи прогарят зениците й. Той я наблюдаваше. „За какво си мислиш?” най-накрая реши да прекъсне дълбоките й мисли. „За...” направи кратка пауза и прибави „нищо”, погледна го в очите и му се усмихна. Отново срещнаха, нагорещените си от слънцето, устни. 

Честит 3ти Март! 

Just a dream

         Времето минаваше бавно, тя стоеше на една пейка и просто наблюдаваше отстрани как минаваха покрай нея забързаните хора, как профучаваха колите по прашната главна улица. Тя чакаше той да се появи, но както винаги закъсняваше. Точно когато стана от пейката и се канеше да си тръгне той се появи държейки една роза. Косата му се спукаше по раменете, силно начупена в крайщата и по-малко в корените. Бе с коженото си яке, накъсаните дънки и тениска с британското знаме изобразено на нея.

Застана пред нея и започна разговора с: „Извинявай, че закъснях, моля те – не се сърди.”, но тя продължаваше да го гледа нацупено, джуките й леко стиснати и от време на време притреперващи. Беше инат и не можеше току така да й мине щом вече се е ядосала. Хвърли бърз поглед на розата за миг и се загледа на друго място, някъде в далечината. Отвърна намръщено „Не се приема!”, а той я попита „Какво трябва да направя, за да приемеш извинението ми?” и се усмихна. „Извини ми се пак!” чу се гласа й с пронизващ и някак си по детско наивен тон. „Извинявай” – „Не се приема!” – „Извинявай!” – „Колкото пъти те накарам да ми се извиниш, толкова пъти ли ще го направиш?” зачуди се тя. „Да” отговори твърдо той. Тя се усмихна и го прегърна. Той я притисна силно до гърдите си, пусна я, отдръпна се и застана на колене пред нея, подаде й розата и я хвана за ръката. Думите започнаха да излизат от устата му „Обичам те, означаваш адски много за мен, искам да съм с теб. Когато те видя стомахът ми се свива, искам да те прегърна, да те целуна иуи никога да не те пусна, за да може винаги да си с мен. Заедно ли сме? Искаш ли да сме заедно?”. Тя не можеше да повярва на ушите си. Не можеше да осъзнае какво се случва. Усмихна се така пироко и така искрено, просълзи се от вълнение и отвърна „Заедно сме.” Той се изправи и нежно допря меките си плътни устни до нейните, хвана я с двете си ръце, погледна я в очите и прошепна „Обичам те” и отново я целуна. Тръгнаха заедно към морето, той хвана ръката й и промълви „Не искам да те пускам дори и за миг.” 
Телефонът й прозвъня, тя отвори сънените си очи. Чудеше се истина ли бе това. Силна болка накара цялото й тяло да изтръпне, когато осъзна, че всичко беше просто един хубав сън. Не знаеше да се радва, че бе изпитала нещо прекрасно и много красиво, или да бъде тъжна, че не е било истина, а просто... сън. 

She and he holding hands

        Тя стоеше сама на бара, пиеше бира и пушеше цигара, докато музиката, която дрънчеше от тонколоните, влизаше в ушите й.  Червената светлина от лампата се отразяваше в лицето й. Срещу нея се простираше голям щанд, на който стояха всякакви видове алкохол, в страни от който имаше хладилник пълен до горе с бира. От лявата й страна стоеше декоративен мотор, а от дясната й страна минаваха някакви хора.

Мислеше си за всичките моменти, в които са били заедно. Мислеше за това колко го обича както и за толкова много неща все свързани с него. Всяка мисъл я пронизваше отвътре. Тя знаеше, че той всеки момент трябва да се появи в бара, да застане до нея и да заговори отново за съвсем безмислени неща. Но тя обичаше тези безмислени неща, обичаше и начинът, по който изговаряше думите, обичаше начинът, по който се вдижеха устните му докато говореше както и жестовете, които правеше докато обяснява нещо. Обичаше, къдриците в буйната му коса, обичаше и сините му очи ... пустите му сини очи.

Мислейки си за всички тези неща тя се бе отплеснала. Беше се увлякла в мислите си за него, както се случваше всеки път когато той се мотаеше из главата й. Усети как две ръце нежно я докосват по раменете. Обърна се назад. Беше той. Усмихна й се гледайки я право в очите с нежен и топъл поглед. Дъхът й спря за миг, но се престори, че е супер, че нищо й няма и че не й пука. Не искаше да показва огромната си радост от това, че го вижда пак след толкова много време. Фактът, че той беше там и стоеше пред нея, караха всяка част от нея да се събужда и да кипи от радост и възторг. Той седна до нея и се заговориха. Бе отишъл там само заради нея, само за да я види и цялото му внимание тази вечер щеше да е предназначено само и единствено за нея и тя знаеше това и беше адски щастлива. Тя допи бирата си и когато той забеляза, че бутилката й е празна, поръча й още една бира и каза на момичето зад бара, че той ще я плати. Тя се обърна към него и се усмихна широко, с леко повдигната брадичка, точно като малко невинно детенце, което току що е получило подарък и показва радостта си от този факт, че въпреки направените пакости и въпреки моментите, в които е било непослушно, все пак е получило малък подарък.

Преместиха се на едно сепаре, малко по-отдалечено от останалите, забутано в най-крайния ъгъл на рок бара. Продължиха да си говорят, стояха един срещу дру, гледаха се в очите и се разказваха случки. От толкова много време не се бяха виждали и имаше толкова много неща, които не си бяха казвали и сега бе моментът, в който да си ги кажат и да се радват един на друг. Той стана и се премести до нея и продължиха да си говорят.  Докато оживено жестикулираха с ръце говорейки си за какво ли не, той хвана ръката й ... сърцето й се сви, усети как сякаш ток премина по цялото й тяло, настръхна, изтръпна. Говореха си държейки се за ръце и гледайки се в очите.

Дойде време тя да си тръгва, той я прегърна и силно я притисна към себе си и прошепна нещо в ухото й, което тя не можа да чуе от силната музика и не отговори нищо. Просто стана и му каза „Чао”. Когато излезе от бара усети, че е приятно замаяна от алкохола, който бе изпила тази вечер. Беше щастлива, че го е видяла и че са успели да си обърнат повече внимание.

Прибра се, просна се на леглото си, сложи главата си на едната възглавница, а другата бе прегърнала и я стискаше силно. Усещаше болка от това, че тя го обича с цялото си сърце, но не е наясно с това на свой ред какво изпитва той към нея. След известно време се пооправи и седна на компа, започнаха да си пишат все едно до преди малко не са били заедно. Последните му думи бяха „Ще лягам, утре съм на курмуване, лека.” и след няколко секундна пауза добави „Обичам те! {} ”. Обикновенно й го казваше, само когато й се караше за нещо или когато се чувстваше виновен за нещо. Сърето й отново се сви, усети затопляне, тръпки преминаха по цялото й тяло.  Всъщност едва сега й стана ясно какво й бе прошепнал той когато си тръгваше от бара. Не беше убедена, но нямаше друго, което да завършва на „ .......... те!” Бе чула само тази една едничка последна сричка и едва сега осъзна какво й бе казал той. Беше й казал, че я обича и сега го бе повторил. Тя му написа „И аз те обичам. (: ” и така бе приключил чата им. Тя се зарови в сатенените завивки на леглото си, сгуши се в тях и се чувстваше толкова щастлива, че от вътре сякаш нещо я напъваше да крещи, да, изпитваше огромното желание да крещи от радост. 

Journey - Don`t Stop Believing

Don`t stop believin`. Hold on to that feelin`.

In the morning

Слънцето едва проникваше през дългите завеси и светлината в стаята изглеждаше червеникаво оранжева. От едната страна на леглото й бе нощното й шкафче върху, което стояха няколко предмета достатъчно показателни как е отминала предната вечер - чаша, празна бутилка Jack, бутилка пълна на половина Jim Beam заедно с препълнен пепелник и няколко празни кутии цигари Marlboro. А от другата страна бе разположено тоалетното й скринче с голямо, дори огромно, огледало над него, на чиято рамка сега висеше един жартиер. Разхвърляни дрехи по пода, счупена чаша, разпръснати снимки на бюрото й.

Тя отвори сънените си очи. Сухи устни, размазан грим, разрошена коса. Сатенените й чаршафи бяха напоени с мириса на цигари и алкохол. Питаше се какво се е случило снощи. Уискито бе замъглило спомените й. Чувстваше една празнота вътре в себе си, може би и заради това бяха следите от сълзи по лицето и възглавницата й. До снощи си мислеше, че няма проблем с това да перкрати отношения с един от най-близките си хора. Беше на това мнение докато вкуса на уискито, глътка след глътка, започваше да и напомня, че сега тя ще се чувства сама и все по-празна и по-празна.

         Опита се да се изправи седнала на леглото си. Но когато го направи.. сякаш всичко пред нея се завъртя и тя сякаш изгуби равновесие. Не искаше и да си помисли, ако успее да стъпи на краката си как щеше да се чувства. А и все още бе 7ч сутринта. Изпи последната глътка уиски, която бе останала в чашата й и заспа отново.

         Около 3 часа по-късно телефонът й разцепи тишината в стаята. Въпреки голямото си нежелание да говори с който и да било, тя вдигна телефона. „Снощи пропуснахме да поговорим за едно нещо, мисля че днес трябва да се видим, важно е.” от слушалката се чу гласа на момичето от бара снощи. „Ъх ... добре, кога можеш да дойдеш вкъщи?” попита тя, тъй като не беше в състояние да излиза където и да било, дори на терасата си! „След обед ще дойда” отвърна гласът. Сега тя имаше няколко часа на разположение, за да се преведе в ред и да подреди стаята си ... или пък не, не я интересуваше как изглежда. Дълго се колебаеше дали да остане в леглото си и да бездейства или да стане и да се опита да се пригоди, по някакъв начин, към всичко, което я заобикаля.

Най-накрая се изправи и се измъкна от леглото си. Прибра празната бутилка Jack, изхвърли цигарените кутии, изпразни пепелника, наблъска всички дрехи, от пода, в гардероба си и затръшна вратата му. Събра пръснатите снимки и ги сложи в една кутия за обувки, която забута в мазата толкова добре, че след една бира нямаше да помни дори и тя къде са. Когато разтреби малко къщата си тя влезе в банята. След като си взе душ направи няколко крачки запътвайки се към вратата, за да излезе, но реши, че иска да се поглези още малко и да помързелува и напълни ваната си с гореща вода и много пяна, влезе в нея и се отпусна. Искаше поне за малко да остане насаме със себе си, да премисли отново това, което прави и дали  наистина иска нещата да стоят така. След известно време тя излезе от ваната, зави се с една кърпа и отиде в кухнята, за да си направи кафе. Извади от чантата си още една кутия цигари все още запечатана. Отвори я, извади първата си цигара и я запали, пресипа малко кафе от кафеварката в любимата си чаша. Излезе на верандата, започна да отпива от горещото си, горчиво кафе и да пуши цигарата си.

Взираше се в гледката, която се разкриваше пред очите й – величието на големия град. Виждаше се синьото, спокойно море, десетките мънички белички пухкави облачета носещи се в небето, жаркото слънце. Пред очите й бяха както огромните молове така и по-голямата част от кварталите на града, ако не и всички. Прекрасните звуци, на китара от солото на невероятно хубавата рок песен, която звучеше от огромните тонколони под навеса, влизаха в ушите й, караха я да настръхне, да се отпусне, да им се наслаждава, да не иска това да свършва никога, да й доставя такава доза удоволствие и така да изпълва душата й, че да изгуби връзка с реалността. Обожаваше рок музиката, тя единствена бе в състояние да промени настроението й каквото и да беше то. Всяка песен й носеше спомен, носеше й чувството обратно, което е изпитала някога преди, връщаше я там където няма как да се върнеш, създаваше илюзията, че отново е там и би могла да спре времето. Няколко неповторими мига, всеки уникален по свой си начин.


Докато пушеше цигарата си, пиеше кафето си, наслаждаваше се на гледката пред нея и докато чакаше просто да мине времето, лека полека започна да си припомня от части какво се бе случило предната вечер. Имаше ужасно главоболие, искаше й се да не бе изпила толкова много. Все още картинката не можеше да й се изясни от снощи, а и сякаш тя нямаше и желанието това да се случи.

Времето летеше ... и летеше ... и просто си летеше. Стрелките на часовника не спираха своя бяг. Тя продължаваше да стои на верандата, да пие кафе и да пали цигара след цигара. Всяка дръпка й доставяше удоволствие. Всяка глътка от кафето й доставяше същата голяма доза удоволствие. 

Unfinished...

Green ^^

Go green!!!!

Unfinished story

   

      Черен кожен панталон , високи, черни ботуши, потник, разкопчано кожено яке, черна дълга коса, стегнато тяло (най-вече дупе), пиърсинг на веждата, плътни червени устни, светла кожа и почти зелени очи. Така изглеждаше изкусителната мацка, която влезе в рок бара. Всички я гледаха как влиза през вратата и с походка на газела се запътва към един висок стол пред бара. Следят всяко едно нейно действие. Тя осъзнаваше, че е центъра на вниманието и това й харесваше. Поръча си бира, отвори я и жадно отпи няколко глътки и след това запали цигара. Отметна назад лъскавата си и мека черна коса и отново отпи от бирата си.

     Наслаждаваше се на поредното готино глем парче, когато до нея застана симпатично момче и я заговори. Той бе с накъсани дънки, кожено яке (с няколко значки на известни глем групи), под него тениска на Ratt, кърпа на главата, дълга светла начупена коса, обеца на лявото ухо и светли очи.

    "Може ли да те черпя едно питие?" попита я той. "Можеш ли?" отвърна му тя. Очите му блеснаха "Ако ми позволиш." Изпи на екс останалото от бирата си и му подхвърли закачливо "Вече можеш." Перверзна усмивка се плъзна по лицето й, а погледът й сякаш казваше "Искам те върху мен... и в мен. Сега!" Попита я какво иска да пие, а тя без да се замисля отвърна "Jack Daniels" като не променяше перверзното си изражение и дръпна от цигарата си, гледайки го право в очите.

      Разговаряха за музика и за какво ли не когато той прошепна в ухото й "Изглеждаш страхотно!" и прехапа устни. Не е като да беше нещо, което тя не знаеше, но когато усети топлия му дъх настръхна. Той сложи ръката си малко над коляното й и я плъзна нагоре като през това време с другата си ръка бе вплел пръстите си в косата й, нежно дърпайки я. Целуна я леко по врата. 

Made by Ted ... for me

      Поредната безсънна нощ бе отминала. Часът бе някъде около 7 сутринта и в една отдалечена таванска стая, в големия град прозвуча един телефон. В малката стаичка бе тъмно, щорите бяха спуснати и не можеше да се предположи дори, че там има някой. Изведнъж някой се размърда в огромното легло в спалнята.
    "Слушам..." прошепна предрезнял и сънен глас. "Още ли не си станала? Мамка ти, ставай, седем е - трябваше да си навън вече!" караше се някой от другата страна на слушалката. "Мамка му , успала съм се. Ставам, в 8 да си на спирката!" измъчи се гласът да каже и от изпод завивките се появи една дълга, разрошена, прекрасно руса коса.

       Момичето се протегна, изправи се до седнало положение и се опита да види нещо в мрака. Отказвайки се от това, пипнешком намери ключът на лампата и я включи. Бледа светлина озари цялата стая, видяха се хиляди дребни прашинки, които избухнаха във въздуха. Колкото и слаба да бе светлината прогори зениците й и тя премигна няколко пъти, след това се просна отново на леглото и задряма въпреки ангажимента, който имаше.
       ....Беше с най-добрата си приятелка и се разхождаха из морската градина, вървяха, хванати за ръце и се смееха като луди за някаква глупост.
         Телефонът отново звънна. "Пак заспа, нали?! Ставай веднага, за да не дойда до вас и да те изкарам навънка, ей!". Тя направо хвърли телефона в леглото и този път се изправи. Краката й се разтрепериха, явно бе имала тежка вечер. Влезна на бързо в банята, изкъпа се за половин час и в 8 и 10 извика такси от квартирата си.
         С едни прости дънки, потниче с голямо деколте, ботуши - черни и високи и черно кожено яке, тя се затича към спирката, когато слезе от таксито и видя една намръщена физиономия, която я прогаряше от вътре. Сякаш крещеше "Само ела, ела, ще видиш как ще те мъча!" Стигна до мястото и се опита да се усмихне невинно, но лицето й бе твърде перверзно, за да се получи. Вместо това изглеждаше още по-изкусително. "Опитваш се да се правиш на невинна ли? Закъсня!" разкрещя се момчето, то бе с дълга, светла, къдрава коса, сини очи и блестяща усмивка. "Извинявай, тази сутрин се прибрах в 6. Хайде де, не ми се сърди" започна да се умилква тя и бавно се приближи към него. След това по детски залепи една целувка върху устните му и се дръпна. Ухили се сякаш е направила пакост и отново го целуна. Той нямаше как да й се сърди...бяха заедно почти 10 години. Бяха най-добри приятели във всяко отношение. Беше му слабост. Усмихна й се някак си негодуващо. Желанието му да отвърне на озаряващата й красива усмивка бе много по-силно от желанието му да й се цупи.

Следва продължение...