...Някъде там в тази стаичка имаше едно сърце, което лудо биеше за един-единствен човек. Едно сърце, което обичаше адски силно и бе много наранявано, но въпреки всичката болка, която бе изпитало, не спираше да дава любов. Едно сърце, на което всеки удар бе изпълнен с много любов и страст, много невинност. Размерите му бяха малки, но то побираше в себе си толкова много. Едно сърце, което се бе уморило, но все още намираше сили да продължава да обича. В замяна то просто искаше да бъде обичано и да получава толкова любов колкото и даваше.
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар