Стаята бе изпълнена с мрак и тъмнина.
Бе късно през нощта и почти нищо не се виждаше. Там имаше две единични легла,
бюро и разхвърляни дрехи по пода. На едното легло спеше момче на 19 с тъмна,
дълга, права коса. На другото легло спяха момче и момиче. Бяха се гушнали, беше
студено в стаята, въпреки, че беше почти средата на март месец.
Момичето бе с дълга руса коса и
лежеше от външната страна на леглото с гръб към момчето. Той я бе прегърнал с
едната си ръка, а с другата държеше нейната. Дългата му чорлава къдрава коса бе
разпиляна по възглавницата. Времето летеше, стрелките на часовника не спираха
постоянния си бяг. Някъде там в тази стаичка имаше едно сърце, което лудо биеше
за един единствен човек. Едно сърце, което обичаше адски силно и бе много
ранявано, но въпреки всичката болка, която бе изпитало, не спираше да дава
любов. Едно сърце с малки размери, но побиращо в себе си толкова много. Едно
сърце, което обичаше силно и в замяна просто искаше да му бъде отвърнато със
същото.
Тя се обърна към него, той бе със
затворени очи и вероятно спеше, но се приближи към нея и целуна устните й без
да отваря очите си. Усмихна се леко и продължи да спи. Тя се стъписа, не
очакваше целувка, а и си мислеше, че той спи. Сърцето й се сви, премина студена
тръпка по цялото й тяло. Толкова беше щастлива. Продължаваше да го гледа как
спи, а тя не можеше. Дали защото не й се спеше или защото не можеше да заспи на
чуждо място, на друго легло, или просто защото беше на едно легло с него и от
радост и възбуда сън не я хващаше. Затвори очи и се опита, но пак не успяваше
да се потопи в страната на сънищата. Може би, защото не искаше да сънува,
защото всичко, което желаеше бе до нея ...
