"Аз ви обичах, обичта ми може
още да тлее в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от ревност и от страст.
Обичах ви тъй искрено,
тъй нежно - дано ви друг обикне както аз"
Цветче
"Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.
То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде? На север? Или на юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?
Дали напомня среща тайна,
дали разлъка безвъзврат
или разходка обичайна
в полето, в утринния хлад?
Къде е той? А тя? Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са изтлели,
подобно на това цветче?"
-Александър Пушкин-
Няма коментари:
Публикуване на коментар