In the morning

Слънцето едва проникваше през дългите завеси и светлината в стаята изглеждаше червеникаво оранжева. От едната страна на леглото й бе нощното й шкафче върху, което стояха няколко предмета достатъчно показателни как е отминала предната вечер - чаша, празна бутилка Jack, бутилка пълна на половина Jim Beam заедно с препълнен пепелник и няколко празни кутии цигари Marlboro. А от другата страна бе разположено тоалетното й скринче с голямо, дори огромно, огледало над него, на чиято рамка сега висеше един жартиер. Разхвърляни дрехи по пода, счупена чаша, разпръснати снимки на бюрото й.

Тя отвори сънените си очи. Сухи устни, размазан грим, разрошена коса. Сатенените й чаршафи бяха напоени с мириса на цигари и алкохол. Питаше се какво се е случило снощи. Уискито бе замъглило спомените й. Чувстваше една празнота вътре в себе си, може би и заради това бяха следите от сълзи по лицето и възглавницата й. До снощи си мислеше, че няма проблем с това да перкрати отношения с един от най-близките си хора. Беше на това мнение докато вкуса на уискито, глътка след глътка, започваше да и напомня, че сега тя ще се чувства сама и все по-празна и по-празна.

         Опита се да се изправи седнала на леглото си. Но когато го направи.. сякаш всичко пред нея се завъртя и тя сякаш изгуби равновесие. Не искаше и да си помисли, ако успее да стъпи на краката си как щеше да се чувства. А и все още бе 7ч сутринта. Изпи последната глътка уиски, която бе останала в чашата й и заспа отново.

         Около 3 часа по-късно телефонът й разцепи тишината в стаята. Въпреки голямото си нежелание да говори с който и да било, тя вдигна телефона. „Снощи пропуснахме да поговорим за едно нещо, мисля че днес трябва да се видим, важно е.” от слушалката се чу гласа на момичето от бара снощи. „Ъх ... добре, кога можеш да дойдеш вкъщи?” попита тя, тъй като не беше в състояние да излиза където и да било, дори на терасата си! „След обед ще дойда” отвърна гласът. Сега тя имаше няколко часа на разположение, за да се преведе в ред и да подреди стаята си ... или пък не, не я интересуваше как изглежда. Дълго се колебаеше дали да остане в леглото си и да бездейства или да стане и да се опита да се пригоди, по някакъв начин, към всичко, което я заобикаля.

Най-накрая се изправи и се измъкна от леглото си. Прибра празната бутилка Jack, изхвърли цигарените кутии, изпразни пепелника, наблъска всички дрехи, от пода, в гардероба си и затръшна вратата му. Събра пръснатите снимки и ги сложи в една кутия за обувки, която забута в мазата толкова добре, че след една бира нямаше да помни дори и тя къде са. Когато разтреби малко къщата си тя влезе в банята. След като си взе душ направи няколко крачки запътвайки се към вратата, за да излезе, но реши, че иска да се поглези още малко и да помързелува и напълни ваната си с гореща вода и много пяна, влезе в нея и се отпусна. Искаше поне за малко да остане насаме със себе си, да премисли отново това, което прави и дали  наистина иска нещата да стоят така. След известно време тя излезе от ваната, зави се с една кърпа и отиде в кухнята, за да си направи кафе. Извади от чантата си още една кутия цигари все още запечатана. Отвори я, извади първата си цигара и я запали, пресипа малко кафе от кафеварката в любимата си чаша. Излезе на верандата, започна да отпива от горещото си, горчиво кафе и да пуши цигарата си.

Взираше се в гледката, която се разкриваше пред очите й – величието на големия град. Виждаше се синьото, спокойно море, десетките мънички белички пухкави облачета носещи се в небето, жаркото слънце. Пред очите й бяха както огромните молове така и по-голямата част от кварталите на града, ако не и всички. Прекрасните звуци, на китара от солото на невероятно хубавата рок песен, която звучеше от огромните тонколони под навеса, влизаха в ушите й, караха я да настръхне, да се отпусне, да им се наслаждава, да не иска това да свършва никога, да й доставя такава доза удоволствие и така да изпълва душата й, че да изгуби връзка с реалността. Обожаваше рок музиката, тя единствена бе в състояние да промени настроението й каквото и да беше то. Всяка песен й носеше спомен, носеше й чувството обратно, което е изпитала някога преди, връщаше я там където няма как да се върнеш, създаваше илюзията, че отново е там и би могла да спре времето. Няколко неповторими мига, всеки уникален по свой си начин.


Докато пушеше цигарата си, пиеше кафето си, наслаждаваше се на гледката пред нея и докато чакаше просто да мине времето, лека полека започна да си припомня от части какво се бе случило предната вечер. Имаше ужасно главоболие, искаше й се да не бе изпила толкова много. Все още картинката не можеше да й се изясни от снощи, а и сякаш тя нямаше и желанието това да се случи.

Времето летеше ... и летеше ... и просто си летеше. Стрелките на часовника не спираха своя бяг. Тя продължаваше да стои на верандата, да пие кафе и да пали цигара след цигара. Всяка дръпка й доставяше удоволствие. Всяка глътка от кафето й доставяше същата голяма доза удоволствие. 

Unfinished...