Поредната безсънна нощ бе отминала. Часът бе някъде около 7 сутринта и в една отдалечена таванска стая, в големия град прозвуча един телефон. В малката стаичка бе тъмно, щорите бяха спуснати и не можеше да се предположи дори, че там има някой. Изведнъж някой се размърда в огромното легло в спалнята.
"Слушам..." прошепна предрезнял и сънен глас. "Още ли не си станала? Мамка ти, ставай, седем е - трябваше да си навън вече!" караше се някой от другата страна на слушалката. "Мамка му , успала съм се. Ставам, в 8 да си на спирката!" измъчи се гласът да каже и от изпод завивките се появи една дълга, разрошена, прекрасно руса коса.
"Слушам..." прошепна предрезнял и сънен глас. "Още ли не си станала? Мамка ти, ставай, седем е - трябваше да си навън вече!" караше се някой от другата страна на слушалката. "Мамка му , успала съм се. Ставам, в 8 да си на спирката!" измъчи се гласът да каже и от изпод завивките се появи една дълга, разрошена, прекрасно руса коса.
Момичето се протегна, изправи се до седнало положение и се опита да види нещо в мрака. Отказвайки се от това, пипнешком намери ключът на лампата и я включи. Бледа светлина озари цялата стая, видяха се хиляди дребни прашинки, които избухнаха във въздуха. Колкото и слаба да бе светлината прогори зениците й и тя премигна няколко пъти, след това се просна отново на леглото и задряма въпреки ангажимента, който имаше.
....Беше с най-добрата си приятелка и се разхождаха из морската градина, вървяха, хванати за ръце и се смееха като луди за някаква глупост.
Телефонът отново звънна. "Пак заспа, нали?! Ставай веднага, за да не дойда до вас и да те изкарам навънка, ей!". Тя направо хвърли телефона в леглото и този път се изправи. Краката й се разтрепериха, явно бе имала тежка вечер. Влезна на бързо в банята, изкъпа се за половин час и в 8 и 10 извика такси от квартирата си.
С едни прости дънки, потниче с голямо деколте, ботуши - черни и високи и черно кожено яке, тя се затича към спирката, когато слезе от таксито и видя една намръщена физиономия, която я прогаряше от вътре. Сякаш крещеше "Само ела, ела, ще видиш как ще те мъча!" Стигна до мястото и се опита да се усмихне невинно, но лицето й бе твърде перверзно, за да се получи. Вместо това изглеждаше още по-изкусително. "Опитваш се да се правиш на невинна ли? Закъсня!" разкрещя се момчето, то бе с дълга, светла, къдрава коса, сини очи и блестяща усмивка. "Извинявай, тази сутрин се прибрах в 6. Хайде де, не ми се сърди" започна да се умилква тя и бавно се приближи към него. След това по детски залепи една целувка върху устните му и се дръпна. Ухили се сякаш е направила пакост и отново го целуна. Той нямаше как да й се сърди...бяха заедно почти 10 години. Бяха най-добри приятели във всяко отношение. Беше му слабост. Усмихна й се някак си негодуващо. Желанието му да отвърне на озаряващата й красива усмивка бе много по-силно от желанието му да й се цупи.
....Беше с най-добрата си приятелка и се разхождаха из морската градина, вървяха, хванати за ръце и се смееха като луди за някаква глупост.
Телефонът отново звънна. "Пак заспа, нали?! Ставай веднага, за да не дойда до вас и да те изкарам навънка, ей!". Тя направо хвърли телефона в леглото и този път се изправи. Краката й се разтрепериха, явно бе имала тежка вечер. Влезна на бързо в банята, изкъпа се за половин час и в 8 и 10 извика такси от квартирата си.
С едни прости дънки, потниче с голямо деколте, ботуши - черни и високи и черно кожено яке, тя се затича към спирката, когато слезе от таксито и видя една намръщена физиономия, която я прогаряше от вътре. Сякаш крещеше "Само ела, ела, ще видиш как ще те мъча!" Стигна до мястото и се опита да се усмихне невинно, но лицето й бе твърде перверзно, за да се получи. Вместо това изглеждаше още по-изкусително. "Опитваш се да се правиш на невинна ли? Закъсня!" разкрещя се момчето, то бе с дълга, светла, къдрава коса, сини очи и блестяща усмивка. "Извинявай, тази сутрин се прибрах в 6. Хайде де, не ми се сърди" започна да се умилква тя и бавно се приближи към него. След това по детски залепи една целувка върху устните му и се дръпна. Ухили се сякаш е направила пакост и отново го целуна. Той нямаше как да й се сърди...бяха заедно почти 10 години. Бяха най-добри приятели във всяко отношение. Беше му слабост. Усмихна й се някак си негодуващо. Желанието му да отвърне на озаряващата й красива усмивка бе много по-силно от желанието му да й се цупи.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар