вторник, 21 февруари 2012 г.

She and he holding hands




        Тя стоеше сама на бара, пиеше бира и пушеше цигара, докато музиката, която дрънчеше от тонколоните, влизаше в ушите й.  Червената светлина от лампата се отразяваше в лицето й. Срещу нея се простираше голям щанд, на който стояха всякакви видове алкохол, в страни от който имаше хладилник пълен до горе с бира. От лявата й страна стоеше декоративен мотор, а от дясната й страна минаваха някакви хора.
Мислеше си за всичките моменти, в които са били заедно. Мислеше за това колко го обича както и за толкова много неща все свързани с него. Всяка мисъл я пронизваше отвътре. Тя знаеше, че той всеки момент трябва да се появи в бара, да застане до нея и да заговори отново за съвсем безмислени неща. Но тя обичаше тези безмислени неща, обичаше и начинът, по който изговаряше думите, обичаше начинът, по който се вдижеха устните му докато говореше както и жестовете, които правеше докато обяснява нещо. Обичаше, къдриците в буйната му коса, обичаше и сините му очи ... пустите му сини очи.
Мислейки си за всички тези неща тя се бе отплеснала. Беше се увлякла в мислите си за него, както се случваше всеки път когато той се мотаеше из главата й. Усети как две ръце нежно я докосват по раменете. Обърна се назад. Беше той. Усмихна й се гледайки я право в очите с нежен и топъл поглед. Дъхът й спря за миг, но се престори, че е супер, че нищо й няма и че не й пука. Не искаше да показва огромната си радост от това, че го вижда пак след толкова много време. Фактът, че той беше там и стоеше пред нея, караха всяка част от нея да се събужда и да кипи от радост и възторг. Той седна до нея и се заговориха. Бе отишъл там само заради нея, само за да я види и цялото му внимание тази вечер щеше да е предназначено само и единствено за нея и тя знаеше това и беше адски щастлива. Тя допи бирата си и когато той забеляза, че бутилката й е празна, поръча й още една бира и каза на момичето зад бара, че той ще я плати. Тя се обърна към него и се усмихна широко, с леко повдигната брадичка, точно като малко невинно детенце, което току що е получило подарък и показва радостта си от този факт, че въпреки направените пакости и въпреки моментите, в които е било непослушно, все пак е получило малък подарък.
Преместиха се на едно сепаре, малко по-отдалечено от останалите, забутано в най-крайния ъгъл на рок бара. Продължиха да си говорят, стояха един срещу дру, гледаха се в очите и се разказваха случки. От толкова много време не се бяха виждали и имаше толкова много неща, които не си бяха казвали и сега бе моментът, в който да си ги кажат и да се радват един на друг. Той стана и се премести до нея и продължиха да си говорят.  Докато оживено жестикулираха с ръце говорейки си за какво ли не, той хвана ръката й ... сърцето й се сви, усети как сякаш ток премина по цялото й тяло, настръхна, изтръпна. Говореха си държейки се за ръце и гледайки се в очите.
Дойде време тя да си тръгва, той я прегърна и силно я притисна към себе си и прошепна нещо в ухото й, което тя не можа да чуе от силната музика и не отговори нищо. Просто стана и му каза „Чао”. Когато излезе от бара усети, че е приятно замаяна от алкохола, който бе изпила тази вечер. Беше щастлива, че го е видяла и че са успели да си обърнат повече внимание.
Прибра се, просна се на леглото си, сложи главата си на едната възглавница, а другата бе прегърнала и я стискаше силно. Усещаше болка от това, че тя го обича с цялото си сърце, но не е наясно с това на свой ред какво изпитва той към нея. След известно време се пооправи и седна на компа, започнаха да си пишат все едно до преди малко не са били заедно. Последните му думи бяха „Ще лягам, утре съм на курмуване, лека.” и след няколко секундна пауза добави „Обичам те! {} ”. Обикновенно й го казваше, само когато й се караше за нещо или когато се чувстваше виновен за нещо. Сърето й отново се сви, усети затопляне, тръпки преминаха по цялото й тяло.  Всъщност едва сега й стана ясно какво й бе прошепнал той когато си тръгваше от бара. Не беше убедена, но нямаше друго, което да завършва на „ .......... те!” Бе чула само тази една едничка последна сричка и едва сега осъзна какво й бе казал той. Беше й казал, че я обича и сега го бе повторил. Тя му написа „И аз те обичам. (: ” и така бе приключил чата им. Тя се зарови в сатенените завивки на леглото си, сгуши се в тях и се чувстваше толкова щастлива, че от вътре сякаш нещо я напъваше да крещи, да, изпитваше огромното желание да крещи от радост. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар