Тя стоеше сама на бара, пиеше бира и пушеше цигара, докато музиката, която дрънчеше от тонколоните, влизаше в ушите й. Червената светлина от лампата се отразяваше в лицето й. Срещу нея се простираше голям щанд, на който стояха всякакви видове алкохол, в страни от който имаше хладилник пълен до горе с бира. От лявата й страна стоеше декоративен мотор, а от дясната й страна минаваха някакви хора.
Мислеше си за всичките
моменти, в които са били заедно. Мислеше за това колко го обича както и за
толкова много неща все свързани с него. Всяка мисъл я пронизваше отвътре. Тя
знаеше, че той всеки момент трябва да се появи в бара, да застане до нея и да
заговори отново за съвсем безмислени неща. Но тя обичаше тези безмислени неща,
обичаше и начинът, по който изговаряше думите, обичаше начинът, по който се
вдижеха устните му докато говореше както и жестовете, които правеше докато
обяснява нещо. Обичаше, къдриците в буйната му коса, обичаше и сините му очи
... пустите му сини очи.
Мислейки си за всички
тези неща тя се бе отплеснала. Беше се увлякла в мислите си за него, както се
случваше всеки път когато той се мотаеше из главата й. Усети как две ръце нежно
я докосват по раменете. Обърна се назад. Беше той. Усмихна й се гледайки я
право в очите с нежен и топъл поглед. Дъхът й спря за миг, но се престори, че е
супер, че нищо й няма и че не й пука. Не искаше да показва огромната си радост
от това, че го вижда пак след толкова много време. Фактът, че той беше там и
стоеше пред нея, караха всяка част от нея да се събужда и да кипи от радост и
възторг. Той седна до нея и се заговориха. Бе отишъл там само заради нея, само
за да я види и цялото му внимание тази вечер щеше да е предназначено само и
единствено за нея и тя знаеше това и беше адски щастлива. Тя допи бирата си и
когато той забеляза, че бутилката й е празна, поръча й още една бира и каза на
момичето зад бара, че той ще я плати. Тя се обърна към него и се усмихна
широко, с леко повдигната брадичка, точно като малко невинно детенце, което
току що е получило подарък и показва радостта си от този факт, че въпреки
направените пакости и въпреки моментите, в които е било непослушно, все пак е
получило малък подарък.
Преместиха се на едно
сепаре, малко по-отдалечено от останалите, забутано в най-крайния ъгъл на рок
бара. Продължиха да си говорят, стояха един срещу дру, гледаха се в очите и се
разказваха случки. От толкова много време не се бяха виждали и имаше толкова
много неща, които не си бяха казвали и сега бе моментът, в който да си ги кажат
и да се радват един на друг. Той стана и се премести до нея и продължиха да си
говорят. Докато оживено жестикулираха с
ръце говорейки си за какво ли не, той хвана ръката й ... сърцето й се сви,
усети как сякаш ток премина по цялото й тяло, настръхна, изтръпна. Говореха си
държейки се за ръце и гледайки се в очите.
Дойде време тя да си
тръгва, той я прегърна и силно я притисна към себе си и прошепна нещо в ухото
й, което тя не можа да чуе от силната музика и не отговори нищо. Просто стана и
му каза „Чао”. Когато излезе от бара усети, че е приятно замаяна от алкохола,
който бе изпила тази вечер. Беше щастлива, че го е видяла и че са успели да си
обърнат повече внимание.
Прибра се, просна се на
леглото си, сложи главата си на едната възглавница, а другата бе прегърнала и я
стискаше силно. Усещаше болка от това, че тя го обича с цялото си сърце, но не
е наясно с това на свой ред какво изпитва той към нея. След известно време се
пооправи и седна на компа, започнаха да си пишат все едно до преди малко не са
били заедно. Последните му думи бяха „Ще лягам, утре съм на курмуване, лека.” и
след няколко секундна пауза добави „Обичам те! {} ”. Обикновенно й го казваше,
само когато й се караше за нещо или когато се чувстваше виновен за нещо. Сърето
й отново се сви, усети затопляне, тръпки преминаха по цялото й тяло. Всъщност едва сега й стана ясно какво й бе
прошепнал той когато си тръгваше от бара. Не беше убедена, но нямаше друго,
което да завършва на „ .......... те!” Бе чула само тази една едничка последна
сричка и едва сега осъзна какво й бе казал той. Беше й казал, че я обича и сега
го бе повторил. Тя му написа „И аз те обичам. (: ” и така бе приключил чата им.
Тя се зарови в сатенените завивки на леглото си, сгуши се в тях и се чувстваше
толкова щастлива, че от вътре сякаш нещо я напъваше да крещи, да, изпитваше
огромното желание да крещи от радост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар