Just a dream

         Времето минаваше бавно, тя стоеше на една пейка и просто наблюдаваше отстрани как минаваха покрай нея забързаните хора, как профучаваха колите по прашната главна улица. Тя чакаше той да се появи, но както винаги закъсняваше. Точно когато стана от пейката и се канеше да си тръгне той се появи държейки една роза. Косата му се спукаше по раменете, силно начупена в крайщата и по-малко в корените. Бе с коженото си яке, накъсаните дънки и тениска с британското знаме изобразено на нея.

Застана пред нея и започна разговора с: „Извинявай, че закъснях, моля те – не се сърди.”, но тя продължаваше да го гледа нацупено, джуките й леко стиснати и от време на време притреперващи. Беше инат и не можеше току така да й мине щом вече се е ядосала. Хвърли бърз поглед на розата за миг и се загледа на друго място, някъде в далечината. Отвърна намръщено „Не се приема!”, а той я попита „Какво трябва да направя, за да приемеш извинението ми?” и се усмихна. „Извини ми се пак!” чу се гласа й с пронизващ и някак си по детско наивен тон. „Извинявай” – „Не се приема!” – „Извинявай!” – „Колкото пъти те накарам да ми се извиниш, толкова пъти ли ще го направиш?” зачуди се тя. „Да” отговори твърдо той. Тя се усмихна и го прегърна. Той я притисна силно до гърдите си, пусна я, отдръпна се и застана на колене пред нея, подаде й розата и я хвана за ръката. Думите започнаха да излизат от устата му „Обичам те, означаваш адски много за мен, искам да съм с теб. Когато те видя стомахът ми се свива, искам да те прегърна, да те целуна иуи никога да не те пусна, за да може винаги да си с мен. Заедно ли сме? Искаш ли да сме заедно?”. Тя не можеше да повярва на ушите си. Не можеше да осъзнае какво се случва. Усмихна се така пироко и така искрено, просълзи се от вълнение и отвърна „Заедно сме.” Той се изправи и нежно допря меките си плътни устни до нейните, хвана я с двете си ръце, погледна я в очите и прошепна „Обичам те” и отново я целуна. Тръгнаха заедно към морето, той хвана ръката й и промълви „Не искам да те пускам дори и за миг.” 
Телефонът й прозвъня, тя отвори сънените си очи. Чудеше се истина ли бе това. Силна болка накара цялото й тяло да изтръпне, когато осъзна, че всичко беше просто един хубав сън. Не знаеше да се радва, че бе изпитала нещо прекрасно и много красиво, или да бъде тъжна, че не е било истина, а просто... сън.